Упрек Любви

 

Я одна среди ветра

Воспротивилась злу,

И сама пробиралась

Сквозь холод к теплу.

 

Да и ты не ушел –

Лишь слегка напугал,

Намекая, дразнился.

Моего шага ждал?

 

ДАЛЕЕ